Без име
Коце аз съм очилатко,
със дупенци много сладко.
Аз предлагам пред Родина
всякакви услуги – даже трима.
Моето дупенце, батко
бръсна, за да бъде гладко,
кремче слагам му обилно
и размазвам много финно,
става пухкаво и меко
влиза леко, леко, леко…!
А работното ми място
е местенце много тясно.
В малката кабинка аз
върша чудеса завчас.
Мойте шефове са трима
Жоро, Шълята и Здравко.
Те са сводници отлични
много точни и критични.
Те държат да съм изряден,
винаги добре нахранен.
И изискват те от мене
всички клиенти на колене
да обслужвам аз навреме.
Всички техники умей
денем-вечер все си пея.
Туй е щото аз обичам
гол по пясъка да тичам.
Във свободния ми ден
силен дух нахлува в мен,
хапвам пастички безчет
и чета уроци ред по ред.
Аз учението обичам,
ежедневно му се вричам
на учителя Павлов
в мойта искрена любов.
В понеделник пак започвам
неуморно хъс наточвам,
без да искам аз желая
те ме шибата аз си трая,
кучешки живот живея
и безпорно много блея.
Аз свирец съм ненадминат
в цяла София проклинат,
не защото съм неловък,
а защото малко могат,
тъй перфектно като мен
да поемат всеки ден:
Във устата, във нослето,
във ушите, във дупето –
все едно е – няма вето.
Аз обичам да свирукам,
като котенце мяукам –
свиркам слабо,
свиркам силно
и потя се аз обилно.
Турлитките са моят
най-голям специалитет,
ала против тях аз нямам
в мен вграден имунитет.
Смуча аз като прахосмукачка,
всеки хуй за мене е играчка.
Паралия съм голям
бачкам в група, но и сам
и проблемите решевам
без въобще да се ебавам,
от сутрин до вечер
се трудя като роб,
вазелинче слагам,
за да ми е гот.
Накратко Ви разказах
аз своята съдба
и нямаше в тез думи
ни капчица лъжа.
За желаещите секс или минет
да спазят установения ред.