Изповед
Аз влизам в твойта путка като в храм
Смирен, покорен, със небесни чуства.
Като турист в Париж пред Нотр-Дам
замирам аз пред срамните ти устни.
И сокът, който между тях тече
за мен е сладост, елексир мечтан.
Аз твоят клитор лижех с часове,
тъй както котка лиже валериан.
Но да те шибам?! Нямам тоз талант!
Затуй ми е мъчително да зная,
че в твойта путка аз съм квартирант,
изгонен за неплащане на наем.