Ода за гората
Вчера в нашата гора
някой подло се изсра.
И отнеслия го храст
пожълтя завчас.
И злокобната воня
разтресе цялата гора.
И толкова се размириса,
че мухите чак ги втриса!
Водят битка напориста
торни бръмбари – чак триста!
На спартанци подражават
и говната разчленяват.
И кат видяхме ний лайното,
плеснахме се по челото,
опънахме бодлива тел
и зачакахме тоз козел!
И в една тъмна нощ
посеркото му прост
се убоди на тела
и се разпищя:
Ебал съм ва в гъза
И в тази тъмна нощ
прогонихме неканен гост,
от нашата гора –
свободна от воня!