Ода за срането
В този тъй прекрасен ден
Да ви приветсвам умилен,
Да ви пожелая гръмогласно
В живота всичко най-прекрасно.
Но какво може да ви предложим:
Любов, пари и красота……
Всичко туй е суета.
Липсва ли ти сал едничко –
Махни с ръка и плюй на всичко.
Едничко щастие е под небето –
Това е мили мой срането!
Срането ободрява,
Срането подмладява,
Срането туй е всичките блага.
Сери да ти стане драго,
Сери в кухни,
Сери в спални,
Сери в зъболекарски чакални,
Сери, сери и ако щеш гъза си съдери!
Отидеш ли и ти на сняг,
На пухкавия сняг се изсери!
Със зор разтягай си халката
И слушай как шуми гората.
В Дунав – газейки реката
Сери направо във водата!
Оглеждай дупето си бяло
В това немирно огледало.
Но може запек да те хване,
Срането мъка да ти стане,
Тогава много не мисли
И бързо с пръст в гъза бръкни.
Чак тогаз ще разбереш,
Що блаженство е да сереш.
Представи си цялата земя
Покрита с тънък слой лайна.
Тогаз подай си ти главата
Някъде измежду лайната
И ако няма място на Земята
Иди с се изсери на Луната.