В задушното мазе на някаква софийска вила, миришеща на мухъл и изпуснат оргазъм от миналия уикенд, Радка, 29-годишна фурия с тяло, което би накарало презерватив да се изчерви, лежеше тръшната на масата, овързана с тиксо като коледен подарък, забравен под елхата.
Краката ѝ бяха разтворени – изпокъсани и изцапани като учебник по геометрия след седмия си ползвател в гимназията. Беше се набутала тук, след като в мръсен чат изръмжа:
„Лапни ме, тъпако, докато не забравя как се пише ‘оргазъм’!“
Срещу нея стоеше Борис, 35-годишен отпаднал плейбой от „ЕргенЪ“, с мустаци на чичо от 90-те, търгуващ фалшиви „Рейбани“ на пазара в Димитровград. Очите му лъщяха от самочувствие, а езикът му напираше от мерак.
„Ще те лизна, маце, докато не заблестиш като полирана капачка на тоалетна чиния!“
Радка беше гола, с гърди, стърчащи като два недопечени кекса. Ръцете ѝ бяха залепени с тиксо за тавана, клатещи се в ритъма на буря. В устата ѝ – навит парцал, от който слюнката течеше като развалена чешма в общежитие. Борис я гледаше с очи, блещукащи като евтино лого на „Версаче“.
„Готова ли си за шпакловка, путенце? Ще те намажа, докато не се разтечеш като лютеница по препечена филия!“
Първото лизване дойде като шамар от свекърва на сватба. Езикът му се заби в клитора ѝ с прецизността на дартс играч след три бири. Лизна я – бавно, влажно, рисувайки с език върху мокра плът. Звукът беше шльопащ, сякаш котка лочи мляко.
Радка се изви, очите ѝ се разшириха като тави за баница, но парцалът в устата ѝ превърна писъците ѝ в мърморене на пияна лелка след втора ракия. „Ох, кеф ли ти е, пиленце? Това е първият слой!“ Борис се зае с жар – езикът му се въртеше като вентилатор на таван, засмуквайки всяка гънка.
Радка се гърчеше, бедрата ѝ трепереха като смартфон на вибриране. „Мммф! Мммф!“ – мъчеше се да изкрещи, но Борис само се хилеше като продавач на фалшиви дънки за „Диор“. Обърна я по корем, дупето ѝ стърчеше като два баклава, току-що извадени от фурната.
Започна да „шпаклова“ аналния ѝ пръстен – езикът му влизаше с жарта на пират, търсещ съкровище в пещера. Беше влажно, лепкаво, с ритъм на чук, удрящ пирон в дъска.
Радка се топеше, путката ѝ беше мокра като чорап, забравен в дъжда, а кефът я размазваше като маргарин по горещ тост.
Борис беше в стихията си, като диджей на абитуриентски бал с отворен бар. Устните му засмукаха клитора ѝ, сякаш е последния бонбон „Чоко Локо“, а езикът му се въртеше като бормашина, пробиваща бетон.
Всеки „удар“ беше експлозивен, пенлив като газирано след разклащане. Радка се тресеше, тялото ѝ беше като мост в земетресение, а оргазмите ѝ идваха на вълни, подобни на сирени на полицейска кола в задръстване.
„Виждаш ли, путенце? Това е шпакловка – мокра и лепкава!“ Той я обърна пак, за да я „лакира“ отпред – езикът му се заби дълбоко, сякаш търси изгубен ключ в канализация.
Когато свърши, Радка беше като току-що лакиран паркет – лъскава, мокра и трепереща. Борис я развърза, но не преди да я „измие“ с още едно лизане, което я накара да изкрещи като тийнейджър, спипал безплатен Wi-Fi в мола.
„Ето това е шпакловка, маце! Готова си за следващия епизод!“
Радка излезе от мазето, краката ѝ меки като желе на детски рожден ден, но с усмивка, широка като билборд за бира на магистралата. Борис остана с тиксото, мърморейки:
„Тая путка я бива. Ще я шпакловам, докато не светне като неон в дискотека!“