Ти кур в устата и наври
Когато тя ти каже нещо
по повод своите мечти –
как иска новото да среща,
ти кур в устата й наври.
Когато тя заразсъждава
във философски дълбини
за туй, кое си заслужава,
ти кур в устата й наври.
Говори много, тя е шматка,
от нея често ти се спи,
но затова си имаш патка,
с която да й кажеш „Спри“,
във зурлата да я наденеш,
да млъкнат меките зъби
и устните да се разтегнат,
та чак носа да прокърви.
Когато с кура я задавиш,
както най-подир мълчи,
тогава да си разсъждава,
да мята ледени очи,
да гъгне и да наставлява,
да хвърля обръчи вини,
тогава чак, едва тогава,
когато с кура блъскаш ти.
Автор: Поета Циник