Вонящата хралупа
Свирки, кавали и мъди висящи…
Путко щи скъсам насранити гащи.
Зърна, гърди и сливи наболи,
пфууууу путката ти е с вкус на сополи!
С влажна кърпа подмивам те нежно,
но вонята се носи бавно, небрежно…
С леген с вода пред теб коленичих
и наболите ти косми заобичах.
Клиторът ти – тоз висящ миндил ме погледна
и бавно на ръба на легена се облегна.
Путката зачервена от водата вряща иска да излезе,
но аз я хващам, тръскам я и щипя
и още искам една торба с лайна вътре да изсипя.
Извращението е пълно,
но навън е тъмно.
Тъмно още забрадено,
чукам си аз обаче пичето замърсено.
Автор: Мартин Петров