Вулгарно поетично
Седиш долу на дувара,
а до тебе седи булка млада,
леко тя краката си разтвара,
и си пие лимонада.
Ти пък гледаш леко тъпо,
чудиш се какво да сториш,
май ще ти излезе скъпо,
със нагона да се бориш.
Тя поглежда дяволито,
гледка те в очите,
врътка дупето си хитро,
ти усещаш гъдел по мъдите.
Булката е палава и умна,
играе си със тебе,
нямаш аргумент разумен,
защо ли иска с тебе да се йебе.
Ти си грозен тъп бастун,
селянин от класа,
приличаш на маймун,
тя обаче не миряса.
Играеше си мръсницата проклета,
усукваше си тялото около теб,
тя нимфоманка е заклета,
минаваше ти ту отзад, ту отпред.
Накрая целия те тя съблече,
застана зад гърба ти,
с нетърпение очакваше я вече,
галеше ти кура и газа ти.
И във върховният момент,
о изненада, нещо влезе ти в анала,
булката оказа се педал проклет,
а ти си най-големата будала.