За мома Ката и юнак Санно
Част I
Далече горе над балкана
на тиха, слънчева поляна
самотно дремеше кошара
останала от време старо.
А в кошарата самотна
живееше душа сиротна.
Една мома на име Ката.
На седемнадесет години
със цици като зрели дини
със кръстче на осичка
и сочна, кадифяна пичка.
А дупенцето щом го зърнеш
и щеш не щеш ще го надървиж
и искаш да и го стопориш
в която дупчица намериш
и да я блъскаш до зори
със курец грапав, но уви!
Не буташе на никой Ката
да и го плъзне сред кратата!
И много върли мераклии
превърнаха се в чикиджии
и обикаляха гората
със хуй надървен във ръката
с надеждата да мернат Ката
покрай кошарата позната.
Да видят с блеснали очи
как трътчицата си върти.
Как люшка напращяли цици
като нецепена юница.
И всички тези мераклии
безбожно хлускаха чикии
и празнеха се с блага дума
по храсти, дънери и шума.
Веднъж един се престраши
до Ката скришом приближи
и с таен ужас във сърцето
със пръст я боцна по дупето.
Че като скокна наша Ката
със пяна гневна на устата
и с цица тъй го цапардоса
че оня в миг се пастърмоса
и пълзешката като рак
изчезна в близкия шубрак.
А тя ръцете си изтупа
почеса се със пръст по пъпа
с усмивка тънка позасмя се
и във кошарата прибра се.
А вечер щом се скрие Сънчо
приготвяше се тя за Сънчо.
Подмиваше се най грижливо
(зер бе къщовница шетлива)
и си поддържаше пичето
това момиченце напето.
Разрошваше го с гребен гъст
и проверяваше със пръст
дали, сакън, до вечерта
да не е станала беля.
А после с пухена завивка
увиваше се със усмивка
и виждаше до сутринта
полянки, птички и стада.
Но ето ден един прекрасен
за Ката настана час опасен.
Яви се там юнак незнаен
и наша Ката го омая.
А както думаше мълвата
далече долу в равнината
изпоебал бе всичко живо
сакато, кьораво и криво,
мъже, жени и баби стари,
попове, кметьове и кръчмари,
че и животните домашни
опитали са хуй юнашки.
Но Сандо (викаха му тъй)
не бе щастлив със своя хуй,
защото щом навърви нещо –
мома или пък лелка веща
тозчас подбелваха очите
и падаха в несвяст, горките.
Че расовата му куряга
чепата бе като тояга,
обрасла с косми, коленчата,
с рогца и язви по главата,
със зъбци като на мастия
и шаваше като бичкия.
Той често страдаше от туй
от своя нестандартен хуй
и търсеше си по света
едничка, родствена душа,
която тоз токмак грамаден
да понесе без да припадне,
която да не се насира,
когато цял и го навира
и да не църка като мишка
Ще ме погубиш с тая пишка!
Но ето че веднъж в кръчмата
кога седеше до вратата
мъдрецът старий дедо Дечо
до него седна и му рече:
Ба, нещо виждам аз, момче
че не отиваш на добре,
че нещо вехнеш и линееш
и песни весели не пееш.
Аз зная цяр за твойта мъка
не в кура ти е сакътлъка,
а в туй, че няма пичка свястна
за твоя хуй да не е тясна.
Но за ракийца с мезето
ще ти разкрия аз секрета.
Ей там нагоре по баира
една кошара се намира
а в нея джем-путе живее
и Ката окат и на нея.
Ей тя е баш за теб парче
макар че май не се ебе,
но смогнеш ли да я пригукаш,
ще я ебеш, та ще я спукаш!
Че като рипна Сандо наш!
Събра си всичкия багаж
и със торбичка във ръка
пое към тъмната гора.
Част II
Синее ясен небосвода
разцъфва дивата природа
в гората екне песен птича
поточе чисто с ромон тича
и всичко живо под небето
посреща с радост битието
навред в гора или в поле
със чиста съвест се ебе.
Тук нейде вълк ебе вълчица,
там гълъб гняви гълъбица,
елен нагърчил е сърна,
глиганът своята свиня
и таралежът работливий
посред бодли намира слива.
И всяка божия душичка
се бори за храна и пичка.
И тъй, сред тази сутрин модра
сред разцъфтялата природа
вървеше бавно пътник прашен
с лице изпито, с поглед страшен
Тоз пътник беше Сандо бедний
изгубил шансове последни
хайр да види с наша Ката
и да и бръкне сред краката.
Той беше дебнал дълги дни
в гъстака с пламнали очи
и чакаше с надежда дива
да спука Катината слива.
Ала напразно! Наша Ката
се щураше с метла в ръката,
метеше, готвеше, переше
и май не и се хич ебеше.
А Сандо страдаше горкия
и караше го на чикия
и често с курец във ръка
от мъка цепеше дърва.
Та тази сутрин лъчезарна
обхванат от тъга коварна
решил бе той да я издебне
та белким с хитрост да я ебне.
И ето, че към пладне Ката
захвърли настрана метлата
набързо фустата оправи
и към шумака се отправи.
Намери скътана поляна
завчас запретна си фустана
и в поза за сране застана.
А Сандо скришом преближи се
и щом я зърна се стъписа.
А Ката клекнала небрежно
и лъснала дупенце нежно
а пък зелените тревички
навсякъде я гъделичкат –
по анусчето и пичето
и кеф му става на момето.
Героят наш така захласнат
фиксираше я сладострастно
как чурка тя като поточе,
а той полека го източи
за проба дъб един удари
и като сламка го стовари.
От трясъка на наша Ката
веднага секна и пикнята.
Озърна се като сърна,
но щом тоягата видя
подбра си с две ръце полата
че като хукна през гората
със вик за помощ, но напусто,
наоколо бе всичко пусто
и чуваше се само как
отзад през гъстия шумак
търчи юнакът без пътека
със хуй пробивайки просека
и сривайки като булдозер
дървета, храсти и валози.
Но ето наближава Ката
къде поляната позната
и в уплашените и очи
надежда плаха заискри,
че ще избяга най-подире
от таз убийствена секира.
И бързо като хрътка ловна
между два дънера се совна
Но…ах! Нещастие ужасно!
Какво знамение злощастно!
Несретна наша Катерина
сред двата бука се заклини.
И ни напред и ни назад
и само гъсталак отвред,
а оня, страшния, отдире
върви по пресните и дири.
Заплака горко наша Ката
от яд да скубе взе тревата,
ала напразно! Късно бе!
за ебан времето дойде!
А Сандо със спокойна стъпка
наоколо терен отъпка,
обекта с поглед прецени
след туй навущата разви
и и завърза двата крака
за да не може да се бори
когато и го нацърцори.
Че кат цъфна пичето сочно
накъдрено и непорочно
от ужас свито като топка
във таз съдбовна, страшна клопка.
А Сандо дупе и заголи
смирено Богу се помоли,
пое си дъх, събра си сили
прекръсти се и се засили.
И над гората гръм удари
а над далечните чукари
тревожно ехо се разпръсна
НА КАТА ШУНДАТА СЕ ПРЪСНА!!!
огъна се и затрептя
като пречупена дъска.
А тя горката цепи с писък
но Сандо блъска и натиска,
докато двата му ташака
опряха и сред двата крака.
И двата бука изпращяха
но напора му издържаха
и над смълчаната поляна
жестоко бичене настана!
Измина час, измина два
от как започна ебента,
а слюнката на бедна Ката
проточила се до земята
като на крава да преживя
по пладне във зелена нива.
И драска с нокти по кората
когато и опре в червата.
А Сандо целий в пот облян
озъбил се като глиган
и сепне стръвно под носа си:
Ще те еба, та ще скъсам!
И чак когато се замръкна
изпразни се и го измъкна.
На Ката сгърбена и свита
и бликна сперма из ужите.
Отпусна се тя като дрипа
и взе дупето си да пипа
със клетви и въздишки жални
и стонове многострадални.
А той полека, без да бърза
в тревата хуя си избърса
и я измъкна от капана.
А тя ни жива, ни умряла,
таквоз ебане не видяла
скимтеше като бито псе
и за съдраното путе
държеше се със две ръце.
Но…по очите и личеше,
че още май и се ебеше
и този курец коленчат
макар и ръбест и чепат
и дойде….за сефте
и че пробитото пиче
през идущите дни и нощи
безпорно ще си иска още.
И ясно бе, че най-подире
късметя Сандо си издири,
че туй путе, макар и нежно
е перспективно и надежно
и, че курягата чутовна.
ще приютява най-редовно
и, че редовно ще е впита
и нивга не ще каже Стига!
А в таз минута наша Ката
го хвана плахо със ръката
и нежно каза му Ела,
ще те закарам у дома
и там ще го повторим още,
че много ми се иска нощем!
И тъй със кура му в ръка
тя го заведе у дома,
а там…но там и баба знае
как на ебане се играе!!!
Та от тогаз във този кът
ебня цареше и уют,
защото е добре известно,
че вкъщи да ебеш е лесно!