Зайченцето бяло
Зайченцето бяло
цял ден се ебало
с бръснатата пичка
на една сърничка.
Но му притъмняло –
както се ебало
хуя изкривило
и си го строшило.
Хукнало да бяга,
но за лоша врага
счупило и двата
крака в тъмнината.
Влачи се и плаче
малкото юначе,
лази и се вайка.
Не човек – утайка!
Бродела в гората
гейша всепризната:
малката светулка
с хуй като гъдулка.
Зайчето видяла
и му се присмяла:
Зайо (запетайка)
твооойта куца майка!
Автор: Поета Циник