Размисъл
Сера замислен във клозета,
Сери, о гъз! Безкрай сери!
Душата нежна на поета
в море от говна потопи!
И като бяла платноходка
по океана от лайна
ще плъзне словото ми кратко
на път към Вашите сърца.
Във тъжен ден и в ден на радост
в тъга или възторжен час
във упоение и сладост
говното ми ще е е до Вас.
Ще мацне то лицата честни
Ще лъхне бодро с дъх говнен.
Животът изведнъж ще блесне
Осмислен, сладък и желан.
А аз в посраната си лодка
самотен странник без подслон
ще следвам вечната посока –
фъшкиеният хоризонт.
Където в блясък непокварен
всред удоволствия безчет
душата тъжна ще завари
покой, наслада и клозет.