Аз и твойта дума сме си врагове,
щото неграмотен, палав ученик съм.
За мен моралът е само празен звук,
а езикът ти- единственото, което ма вълнува.
Сричам те, спелувам ти стенанията,
а после влизам с членска карта в теб.
Като алфа мъж и гладен лъв,
на младо яре се нахвърлям.
Ще те разтворя като стар буквар,
и ще духна, за да махна аз прахта.
А после ще те накарам неволно да забравиш,
за всички точки, запетаи, многоточия.
„А“ за „Ах“, и-щ-т-е-б
„О“ за „Ох“, пиши с език, а аз ще сричам.