Тръгна снажна мóма Лина,
по градо да търси свойта златна мина.
По жълтак-паве с червено токче,
на поредното мъжле да сложи рогче.
Убавата, снажна Лина,
в чуждо ложе, мека като глина,
а он, надървен, метър и пол’вина,
гука, мъчи се, да мяза на върлина.
Мамината кака Линка,
с душа на леля Гинка,
дава на мъжете вечер,
мента, валериан, глогинка.
Сложила пижама от копринка,
мечтае си за секс в кабинка.
Но комшийка сладка, баба Гълъбинка,
снощи на калъп я хвана в своята градинка.
Ех, Лине, ти разгонена сърничка,
тропни с крак, покажи ни новата си цвичка,
че на вуйча ти Киро,
лига под носа потече,
мангиз размята,
в онлифенс да гледа твойта гола пичка.
Silna.Sum.Jena.Poetry