На мама емоционално интелигентното,
пак зари глава у песъкá.
На мама най, най-сексапилното,
пак оголи гръд, гъз и рамена.
На мама работното дете,
пак държи се кат’ недоебано келеме.
Ех, на мама, ех на стрина,
разпарчатосано моме кат’ глина.
Наборе, по ней не точи лига,
че на младо дърт пергиш трудно вдига.
Че наследството децата ти го искат,
и на новата мома в леглото пискат.
Ех, на мама, тате по чукарете избяга,
на Лъвов мост си търси мъртва тяга.
Ах, горката, тя на Лъвов мост завари,
тате си, докат с работа я своднико товари.
Ех, на мама, пиле ненагледно,
работа с предпазни средства- тъй е редно.
Че инак злополука трудова ке пишем,
маме, легай, щерката да дишне.