Наказание
Настане вечер. Месец изгрее,
а той е пак сам във леглото.
Върти се на ляво, върти се на дясно.
Цяла нощ не мига окото.
Да го стопли няма кой вече.
Животът без милост тече си, тече си.
Мацките за него са вече химери.
Хуя си не може той да намери.
Ех, къде остана егото мъжко…
Огънят угасна, мераците също.
В гащите вече само шушулка.
Няма да помирише той вече булка.
Няма в устата кой да му го поеме.
Свърши се, мина това му време.
Нощите дълги. Путки високо.
Кой го наказа така жестоко?
Чака, стои, даже примира…
на сутринта петелът да изкукурига.
Куротрошачката